Jan 1, 2016, 4:30 PM  

Българийо, родино свята

  Poetry » Civic
855 1 0

БЪЛГАРИЙО, РОДИНО СВЯТА

 

 

Българийо, родино свята, защо тъй жално, милно плачеш ти?!

Какво са сторили със тебе, та кротко в ъгъла стоиш!?

Защо продадоха те в робство, защо изпиха твойта кръв!?

 

Нима не беше ти за пример, със твойта дивна красота!?

Нима не беше ти за пример, със твойта девствена чистота!?

Нима не страдаха от завист, заради твоята ВЕЛИЧЕСТВЕНА ДОБРОТА!?

 

Българиойо, родино свята, къде са твоите деца!?

Защо богатствата ти ценни, са пръснати накрай света!?

Защо престъпници и кукловоди, се подиграват с твоите деца!?

Кога ЗАКОНЪТ се превърна, в поредната отворена врата!?

 

Нима не бе ти майка, обединила, най-достойните на света - славяни, прабългари и траки!?

Не бяха ли открити в твоите недра, най-древните богатства!?

Властта е дар от Бога, и дори за кратко да е във чуждите ръце, душата е СВОБОДНА!

 

Българийо, родино свята, чадата твои са навред и сам за себе си е всеки, цар и аскет!

А твоята азбука любима моя, отеква ЗАВИНАГИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА!

 

 

 - Явор Занков Мартинов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Мартинов All rights reserved.

Една загубена държава, един спечелен нов свят!

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...