Jan 1, 2016, 4:30 PM  

Българийо, родино свята

  Poetry » Civic
846 1 0

БЪЛГАРИЙО, РОДИНО СВЯТА

 

 

Българийо, родино свята, защо тъй жално, милно плачеш ти?!

Какво са сторили със тебе, та кротко в ъгъла стоиш!?

Защо продадоха те в робство, защо изпиха твойта кръв!?

 

Нима не беше ти за пример, със твойта дивна красота!?

Нима не беше ти за пример, със твойта девствена чистота!?

Нима не страдаха от завист, заради твоята ВЕЛИЧЕСТВЕНА ДОБРОТА!?

 

Българиойо, родино свята, къде са твоите деца!?

Защо богатствата ти ценни, са пръснати накрай света!?

Защо престъпници и кукловоди, се подиграват с твоите деца!?

Кога ЗАКОНЪТ се превърна, в поредната отворена врата!?

 

Нима не бе ти майка, обединила, най-достойните на света - славяни, прабългари и траки!?

Не бяха ли открити в твоите недра, най-древните богатства!?

Властта е дар от Бога, и дори за кратко да е във чуждите ръце, душата е СВОБОДНА!

 

Българийо, родино свята, чадата твои са навред и сам за себе си е всеки, цар и аскет!

А твоята азбука любима моя, отеква ЗАВИНАГИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА!

 

 

 - Явор Занков Мартинов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Мартинов All rights reserved.

Една загубена държава, един спечелен нов свят!

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...