Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана,
чак до Дунава бял и пенлив,
е страната ми в слънце огряна,
всеки ден е във нея красив.
Нестинарки играят в жарава,
огнен залез в небето блести,
пазят спомен за българска слава
планините с вековни гори.
С аромата на роза пленява,
всеки спомен във нея е жив,
тя ми дава от своята сила,
за да бъде денят ми щастлив.
Тя, България – родна и мила,
е събрала за мен любовта,
с красотата си тя е дарила
всяко цвете и късче земя.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени