2 abr 2022, 10:45

България

  Poesía
438 0 0

   

         България

 

Под небесните сини простори,

след красивото Черно море

са земите ни древни, вълшебни,

с най-прекрасното звездно небе.

 

И от двете страни на Балкана,

чак до Дунава бял и пенлив,

е страната ми в слънце огряна,

всеки ден е във нея красив.

 

Нестинарки играят в жарава,

огнен залез в небето блести,

пазят спомен за българска слава

планините с вековни гори.

 

С аромата на роза пленява,

всеки спомен във нея е жив,

тя ми дава от своята сила,

за да бъде денят ми щастлив.

 

Тя, България – родна и мила,

е събрала за мен любовта,

с красотата си тя е дарила

всяко цвете и късче земя.

 

                  Мария Мустакерска

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...