2 abr 2022, 10:45

България

  Poesía
442 0 0

   

         България

 

Под небесните сини простори,

след красивото Черно море

са земите ни древни, вълшебни,

с най-прекрасното звездно небе.

 

И от двете страни на Балкана,

чак до Дунава бял и пенлив,

е страната ми в слънце огряна,

всеки ден е във нея красив.

 

Нестинарки играят в жарава,

огнен залез в небето блести,

пазят спомен за българска слава

планините с вековни гори.

 

С аромата на роза пленява,

всеки спомен във нея е жив,

тя ми дава от своята сила,

за да бъде денят ми щастлив.

 

Тя, България – родна и мила,

е събрала за мен любовта,

с красотата си тя е дарила

всяко цвете и късче земя.

 

                  Мария Мустакерска

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...