Apr 2, 2022, 10:45 AM

България

  Poetry
441 0 0

   

         България

 

Под небесните сини простори,

след красивото Черно море

са земите ни древни, вълшебни,

с най-прекрасното звездно небе.

 

И от двете страни на Балкана,

чак до Дунава бял и пенлив,

е страната ми в слънце огряна,

всеки ден е във нея красив.

 

Нестинарки играят в жарава,

огнен залез в небето блести,

пазят спомен за българска слава

планините с вековни гори.

 

С аромата на роза пленява,

всеки спомен във нея е жив,

тя ми дава от своята сила,

за да бъде денят ми щастлив.

 

Тя, България – родна и мила,

е събрала за мен любовта,

с красотата си тя е дарила

всяко цвете и късче земя.

 

                  Мария Мустакерска

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...