Apr 2, 2022, 10:45 AM

България

  Poetry
444 0 0

   

         България

 

Под небесните сини простори,

след красивото Черно море

са земите ни древни, вълшебни,

с най-прекрасното звездно небе.

 

И от двете страни на Балкана,

чак до Дунава бял и пенлив,

е страната ми в слънце огряна,

всеки ден е във нея красив.

 

Нестинарки играят в жарава,

огнен залез в небето блести,

пазят спомен за българска слава

планините с вековни гори.

 

С аромата на роза пленява,

всеки спомен във нея е жив,

тя ми дава от своята сила,

за да бъде денят ми щастлив.

 

Тя, България – родна и мила,

е събрала за мен любовта,

с красотата си тя е дарила

всяко цвете и късче земя.

 

                  Мария Мустакерска

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....