България

Под небесните сини простори,

след красивото Черно море

са земите ни древни, вълшебни,

с най-прекрасното звездно небе.

И от двете страни на Балкана,

чак до Дунава бял и пенлив,

е страната ми в слънце огряна,

всеки ден е във нея красив.

Нестинарки играят в жарава,

огнен залез в небето блести,

пазят спомен за българска слава

планините с вековни гори.

С аромата на роза пленява,

всеки спомен във нея е жив,

тя ми дава от своята сила,

за да бъде денят ми щастлив.

Тя, България – родна и мила,

е събрала за мен любовта,

с красотата си тя е дарила

всяко цвете и късче земя.

                  Мария Мустакерска