21.05.2007 г., 13:40

България

1.2K 0 1
 

                  Моя  райска, прекрасна родино,

                  с гълъб бял под небето ти синьо,

                  твойто име, когато изричам,

                  свел глава, аз пред теб коленича.

                  С обич гледам световната карта,

                  там, където си - толкова малка,

                  но велика, храбра и силна,

                  извървяла години усилни

                  и изписала страници златни,

                  с исторически, доблестни дати.

                  Флага български гордо развявал,

                  хилядолетия твоята слава.

                  Затова днес по земните оси,

                  всеки син твой завета ти носи -

                  да се брани, обича и тачи

                  тази свидна земя на юнаци,

                  вред запалила огън вековен,

                  да я знае света и я помни.


                  Моя майко,родино едничка,

                  теб поставям над всичко и всички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, върховно е. Моя майко,родино едничка
    теб поставям над всичко и всички!

    Послеслов: чудя се защо толкова хубаво стихотворение остава без коментар и оценка, имаш 6 от мен. Продължавай все така.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...