May 21, 2007, 1:40 PM

България

  Poetry
1.2K 0 1
 

                  Моя  райска, прекрасна родино,

                  с гълъб бял под небето ти синьо,

                  твойто име, когато изричам,

                  свел глава, аз пред теб коленича.

                  С обич гледам световната карта,

                  там, където си - толкова малка,

                  но велика, храбра и силна,

                  извървяла години усилни

                  и изписала страници златни,

                  с исторически, доблестни дати.

                  Флага български гордо развявал,

                  хилядолетия твоята слава.

                  Затова днес по земните оси,

                  всеки син твой завета ти носи -

                  да се брани, обича и тачи

                  тази свидна земя на юнаци,

                  вред запалила огън вековен,

                  да я знае света и я помни.


                  Моя майко,родино едничка,

                  теб поставям над всичко и всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави, върховно е. Моя майко,родино едничка
    теб поставям над всичко и всички!

    Послеслов: чудя се защо толкова хубаво стихотворение остава без коментар и оценка, имаш 6 от мен. Продължавай все така.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...