2.06.2010 г., 15:43

България

833 0 2

             

Седми век, студена зима,

конник смел Дунав преминал,

римляните разгромил

и държава изградил...

 

Хан Крум застанал на престола

и със закон забранил алкохола,

за кражба отсичал дясна ръка,

а защо сега не е така?

 

При Омуртаг пък мир царял,

хората живеели щастливо и задружно,

нови градове да построят

било им нужно.

 

Борис религия нова приел

и страната по друг път повел.

Климент, Наум и Ангеларий

подслон потърсили в България.

 

В замяна азбука ни дали

и народа цял събрали.

 

За Симеон какво да кажем?

Всички знаем колко е важен.

Държавата достигнала върха.

Византия сколнила пред него глава.

 

След него идва Самуил.

И той добър цар е бил,

но знаем тъжната съдба

на неговата смела войска.

 

Щастието ни не продължило.

Търново попаднало в Османско иго.

И така завършило фатално

Второто българско царство реално.

 

Пет века тегла и неволи,

битки неравни, надежди голи,

Левски, Ботев и Раковски,

Каравелов и Бенковски...

 

Смелчаци с лъвски сърца -

гордост за българската земя.

Първи запалили искра в тъмата

и показали пътя към свободата...

 

Русия решила и ни подкрепила,

в битката за свобода протегнала ръка.

И от деветнадесети век досега

сме независима страна.

 

С история славна, падение, възход

е известен нашият народ.

Тегла и неволи победил,

вяра, любов съхранил.

 

Тук съм родена и тук ще умра,

защото това е моята страна...

 

                                                                                               Милена Огнянова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ученици Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно си представила историята ни.
    Поздравления!
  • Много е добро. Да напишеш цялата ни история в рими...поздравления. Нека не забравяме предцитени борилисе за единственото важно нещо тогава-Свободата....
    6 от мен

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...