2 jun 2010, 15:43

България

  Poesía
834 0 2

             

Седми век, студена зима,

конник смел Дунав преминал,

римляните разгромил

и държава изградил...

 

Хан Крум застанал на престола

и със закон забранил алкохола,

за кражба отсичал дясна ръка,

а защо сега не е така?

 

При Омуртаг пък мир царял,

хората живеели щастливо и задружно,

нови градове да построят

било им нужно.

 

Борис религия нова приел

и страната по друг път повел.

Климент, Наум и Ангеларий

подслон потърсили в България.

 

В замяна азбука ни дали

и народа цял събрали.

 

За Симеон какво да кажем?

Всички знаем колко е важен.

Държавата достигнала върха.

Византия сколнила пред него глава.

 

След него идва Самуил.

И той добър цар е бил,

но знаем тъжната съдба

на неговата смела войска.

 

Щастието ни не продължило.

Търново попаднало в Османско иго.

И така завършило фатално

Второто българско царство реално.

 

Пет века тегла и неволи,

битки неравни, надежди голи,

Левски, Ботев и Раковски,

Каравелов и Бенковски...

 

Смелчаци с лъвски сърца -

гордост за българската земя.

Първи запалили искра в тъмата

и показали пътя към свободата...

 

Русия решила и ни подкрепила,

в битката за свобода протегнала ръка.

И от деветнадесети век досега

сме независима страна.

 

С история славна, падение, възход

е известен нашият народ.

Тегла и неволи победил,

вяра, любов съхранил.

 

Тук съм родена и тук ще умра,

защото това е моята страна...

 

                                                                                               Милена Огнянова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ученици Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно си представила историята ни.
    Поздравления!
  • Много е добро. Да напишеш цялата ни история в рими...поздравления. Нека не забравяме предцитени борилисе за единственото важно нещо тогава-Свободата....
    6 от мен

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....