2 июн. 2010 г., 15:43

България

838 0 2

             

Седми век, студена зима,

конник смел Дунав преминал,

римляните разгромил

и държава изградил...

 

Хан Крум застанал на престола

и със закон забранил алкохола,

за кражба отсичал дясна ръка,

а защо сега не е така?

 

При Омуртаг пък мир царял,

хората живеели щастливо и задружно,

нови градове да построят

било им нужно.

 

Борис религия нова приел

и страната по друг път повел.

Климент, Наум и Ангеларий

подслон потърсили в България.

 

В замяна азбука ни дали

и народа цял събрали.

 

За Симеон какво да кажем?

Всички знаем колко е важен.

Държавата достигнала върха.

Византия сколнила пред него глава.

 

След него идва Самуил.

И той добър цар е бил,

но знаем тъжната съдба

на неговата смела войска.

 

Щастието ни не продължило.

Търново попаднало в Османско иго.

И така завършило фатално

Второто българско царство реално.

 

Пет века тегла и неволи,

битки неравни, надежди голи,

Левски, Ботев и Раковски,

Каравелов и Бенковски...

 

Смелчаци с лъвски сърца -

гордост за българската земя.

Първи запалили искра в тъмата

и показали пътя към свободата...

 

Русия решила и ни подкрепила,

в битката за свобода протегнала ръка.

И от деветнадесети век досега

сме независима страна.

 

С история славна, падение, възход

е известен нашият народ.

Тегла и неволи победил,

вяра, любов съхранил.

 

Тук съм родена и тук ще умра,

защото това е моята страна...

 

                                                                                               Милена Огнянова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ученици Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно си представила историята ни.
    Поздравления!
  • Много е добро. Да напишеш цялата ни история в рими...поздравления. Нека не забравяме предцитени борилисе за единственото важно нещо тогава-Свободата....
    6 от мен

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...