Седми век, студена зима,

конник смел Дунав преминал,

римляните разгромил

и държава изградил...

Хан Крум застанал на престола

и със закон забранил алкохола,

за кражба отсичал дясна ръка,

а защо сега не е така?

При Омуртаг пък мир царял,

хората живеели щастливо и задружно,

нови градове да построят

било им нужно.

Борис религия нова приел

и страната по друг път повел.

Климент, Наум и Ангеларий

подслон потърсили в България.

В замяна азбука ни дали

и народа цял събрали.

За Симеон какво да кажем?

Всички знаем колко е важен.

Държавата достигнала върха.

Византия сколнила пред него глава.

След него идва Самуил.

И той добър цар е бил,

но знаем тъжната съдба

на неговата смела войска.

Щастието ни не продължило.

Търново попаднало в Османско иго.

И така завършило фатално

Второто българско царство реално.

Пет века тегла и неволи,

битки неравни, надежди голи,

Левски, Ботев и Раковски,

Каравелов и Бенковски...

Смелчаци с лъвски сърца -

гордост за българската земя.

Първи запалили искра в тъмата

и показали пътя към свободата...

Русия решила и ни подкрепила,

в битката за свобода протегнала ръка.

И от деветнадесети век досега

сме независима страна.

С история славна, падение, възход

е известен нашият народ.

Тегла и неволи победил,

вяра, любов съхранил.

Тук съм родена и тук ще умра,

защото това е моята страна...

                                                                                               Милена Огнянова