Alexandra-Omainiche (Александра Борисова)
28 91
21.06.2009 г., 17:23 ч.

България 

  Поезия » Оди и поеми
812 0 7

България


Сладкогласен полет извисен

с песен пробужда деня,

в миг тишината разкъсва

вихрушка от цветни пера.

 

Нетърпеливо слънцето изпраща

лъч животворна светлина,

с него грижовно прегръща

жадната за ласка българска земя.

 

Цветя сънливи още

разкриват ярки лица,

сякаш новия ден в очи да погледнат,

да го дарят с пъстра красота.

 

Поляни тучни, осеяни с цветове,

от капки утринна роса жадно сучат

и, със сили нови сякаш,

всичко се втурва да расте.

 

Водопади снежно бели,

реки кристални, тъй игриви,

разстилат приказни дантели,

закачливо реят гриви.

 

С тучен сукман пременени,

планините къпят се в топли лъчи,

от неземната красота упоени,

доверчиво разкриват души.

 

Устремили върхове към безкрая,

колоси, стотици битки преживели,

спомените за тях в недрата укрили,

те юнашки носят своите белези.

 

Дървета - горди великани,

дълбоко впити в земното сърце,

с клони следват пътя на лъчите,

копнеят да вземат слънцето в ръце.

 

Българийо! Майко!

Животът в твоите земи

сякаш всеки ден се преражда,

по-красив, по-бурен от преди.

 

Щом роди се зората, отваряш очи,

посрещаш бодро деня

с топло, чисто сърце,

готово и днес красота да твори.

 

Очите си сутрин умиваш

в каскади от бистра вода,

снагата си нежно повиваш

в свежи зелени листа.

 

Жадна глътка въздух поемаш,

отърсваш от косите си звезди

и в мигом си плитка оплиташ,

със златни нишки от жарки лъчи.

 

В нозете си нежни разпиляваш

треви, уханни билки и цветя,

с топла милувка даряваш

всяка рожба, сгушена в твоята снага.

 

Щом се слънцето скрие,

рисуваш изкусно нощта,

бързо всички твари се крият -

в тишина да дочакат деня.

 

Тъй приказна, първична, дива,

ти всеки ден се претворяваш,

със всичката си красота и сила,

нашите души даряваш.

© Александра Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??