България
България
Сладкогласен полет извисен
с песен пробужда деня,
в миг тишината разкъсва
вихрушка от цветни пера.
Нетърпеливо слънцето изпраща
лъч животворна светлина,
с него грижовно прегръща
жадната за ласка българска земя.
Цветя сънливи още
разкриват ярки лица,
сякаш новия ден в очи да погледнат,
да го дарят с пъстра красота.
Поляни тучни, осеяни с цветове,
от капки утринна роса жадно сучат
и, със сили нови сякаш,
всичко се втурва да расте.
Водопади снежно бели,
реки кристални, тъй игриви,
разстилат приказни дантели,
закачливо реят гриви.
С тучен сукман пременени,
планините къпят се в топли лъчи,
от неземната красота упоени,
доверчиво разкриват души.
Устремили върхове към безкрая,
колоси, стотици битки преживели,
спомените за тях в недрата укрили,
те юнашки носят своите белези.
Дървета - горди великани,
дълбоко впити в земното сърце,
с клони следват пътя на лъчите,
копнеят да вземат слънцето в ръце.
Българийо! Майко!
Животът в твоите земи
сякаш всеки ден се преражда,
по-красив, по-бурен от преди.
Щом роди се зората, отваряш очи,
посрещаш бодро деня
с топло, чисто сърце,
готово и днес красота да твори.
Очите си сутрин умиваш
в каскади от бистра вода,
снагата си нежно повиваш
в свежи зелени листа.
Жадна глътка въздух поемаш,
отърсваш от косите си звезди
и в мигом си плитка оплиташ,
със златни нишки от жарки лъчи.
В нозете си нежни разпиляваш
треви, уханни билки и цветя,
с топла милувка даряваш
всяка рожба, сгушена в твоята снага.
Щом се слънцето скрие,
рисуваш изкусно нощта,
бързо всички твари се крият -
в тишина да дочакат деня.
Тъй приказна, първична, дива,
ти всеки ден се претворяваш,
със всичката си красота и сила,
нашите души даряваш.
© Александра Борисова All rights reserved.
Продължавай да пишеш! (:
