10.09.2015 г., 21:19

България

429 0 0

Обичам тази земя.

Тя е покрита докрай

с костите на моите деди.

Тук жени са любили,

деца създавали,

на страж за народа

вярно стояли.

Вървя по техните следи

отново окрилена и млада,

за яростна битка готова.

За тази земя мога

живота си да дам.

Ако ще да ме мъчат

разпъват на кръст

или изгарят на клада.

Тази земя е свещена.

Докосвам я и благославям,

и когато в нея легна,

своята любов ви оставям –

България, майчица свята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...