10 sept 2015, 21:19

България

  Poesía » Civil
434 0 0

Обичам тази земя.

Тя е покрита докрай

с костите на моите деди.

Тук жени са любили,

деца създавали,

на страж за народа

вярно стояли.

Вървя по техните следи

отново окрилена и млада,

за яростна битка готова.

За тази земя мога

живота си да дам.

Ако ще да ме мъчат

разпъват на кръст

или изгарят на клада.

Тази земя е свещена.

Докосвам я и благославям,

и когато в нея легна,

своята любов ви оставям –

България, майчица свята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...