Sep 10, 2015, 9:19 PM

България

  Poetry » Civic
430 0 0

Обичам тази земя.

Тя е покрита докрай

с костите на моите деди.

Тук жени са любили,

деца създавали,

на страж за народа

вярно стояли.

Вървя по техните следи

отново окрилена и млада,

за яростна битка готова.

За тази земя мога

живота си да дам.

Ако ще да ме мъчат

разпъват на кръст

или изгарят на клада.

Тази земя е свещена.

Докосвам я и благославям,

и когато в нея легна,

своята любов ви оставям –

България, майчица свята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...