България

29.11.2014 г., 21:24 ч.

Поезия

354 0 3

Затварям очи

и те виждам-

на Балканите гордо стоиш

малка,невзрачна, красива,

ярко блестиш с Дунав, Рила, Пирина.

В сърцето гориш с най-святото име

БЪЛГАРИЯ!

Затърсих те в спомени мили,

открих обич , майка, любима.

Затъгувах за обширните равни поля,

за родната Тракия.

Няма по -вкусни на света от

нейните праскови, череши и дюли.

Затъгувах за малкото Черно море.

Пред прозорецът ми океанът синее,

но Черното е моето детство.

Заключих те в сънища.

Затворих те в книга

със Златни български слова-

да ме топли,

да ме милва

"у дома" в американската ни къща.

Посветено на приятеля ни-Тумбата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.