БЪЛГАРИЯ — ДВЕ И ТРИНАЙСТА
Тъжно време, немерено, твърдо
блъска ни в Ноев ковчег по вълните
и насам, и нататък... Въпросът е:
за какво ни е Ной без потопа?
Може би потопът съществува,
някъде в душите си го носим.
Храним го, поливаме го, расне
и ще ни удави, ще потънем.
Може би и Ной е оправдание,
а в ковчега сме се сгушили на завет
и не чакаме ни гълъби, ни клонки, ...