16 июл. 2013 г., 22:04

България - две и тринайста

635 1 0

 

БЪЛГАРИЯ — ДВЕ И ТРИНАЙСТА

 

 

Тъжно време, немерено, твърдо

блъска ни в Ноев ковчег по вълните

и насам, и нататък... Въпросът е:

за какво ни е Ной без потопа?

 

Може би потопът съществува,

някъде в душите си го носим.

Храним го, поливаме го, расне

и ще ни удави, ще потънем.

 

Може би и Ной е оправдание,

а в ковчега сме се сгушили на завет

и не чакаме ни гълъби, ни клонки,

ще изчезнем като вчерашни желания.

 

Липсва ни сила, надежда, посока,

да заченем дело значимо.

За да напишем утре история,

днес трябва нещо да направим.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марк Майер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...