БЪЛГАРИЯ — ДВЕ И ТРИНАЙСТА

Тъжно време, немерено, твърдо

блъска ни в Ноев ковчег по вълните

и насам, и нататък... Въпросът е:

за какво ни е Ной без потопа?

Може би потопът съществува,

някъде в душите си го носим.

Храним го, поливаме го, расне

и ще ни удави, ще потънем.

Може би и Ной е оправдание,

а в ковчега сме се сгушили на завет

и не чакаме ни гълъби, ни клонки,

ще изчезнем като вчерашни желания.

Липсва ни сила, надежда, посока,

да заченем дело значимо.

За да напишем утре история,

днес трябва нещо да направим.