България, която си мечтая
БЪЛГАРИЯ, КОЯТО СИ МЕЧТАЯ
От всичките държави на света
една е на сърцето ми любима.
В пресветлото ѝ име ще чета! –
световната Любов, доде ме има.
С високите си сини планини.
С мечтанията си за три морета.
И с тих бял Дунав в песен на вълни.
Със спомена за Ботйовата чета.
Със Димчо-Дебеляновия двор,
разкършил белоцветните си вишни.
Без, слава Богу! – политици в хор,
които са ми гнусни и излишни.
Със онзи вечен, Шипченският връх.
Със Пейо Яворов – във Анхиало.
Дори и в Рая! – със последен дъх
ще я възпявам – птиче отлетяло.
Когато литна в звездния Безкрай,
ще отнеса във лунната двуколка
Родината! – несъстоял се Рай.
Държавата! – ужасната ми болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
