12.04.2006 г., 12:07

България-моя любов и гордост

4.7K 0 12

 Българио, родино мила
 ти моя слънчева страна
 изправена високо, гордо крачиш
 със хиляди безсмъртни имена
Народ велик и непокорен
във бурите запазил име,чест
 народ , в столетия  тревожни, 
 не съкруши и вражеския меч. 
Ти помниш и бесилките безбройни,
 и на героите твои гибелта
за да си ти щастлива и свободна,
 избраха не живота, а смъртта.
 Родината ще помни вашта слава,
 със нея гордо ще върви напред
и в песните си ще възпява
на прадедите ни свещенния завет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм. Патриотично и тържествено. А какво мислите за 'Българска поема'? http://chitalnia.wordpress.com/2009/05/24/balgarska-poema/
  • Просто е страхотно!!!! Браво написано с чуства и така майсторско трогна ме !!! Браво на поета !!! не 6 ами не знам може би 666
  • Обичам България,обичам българите!Радвам се,че още са останали патриоти!Стихотворението е разкошно,уважавам хора като теб!БРАВО!
  • Признавам, че е много много хубаво!
    Наистина трябва по-често да четем и пишем такива творби!
    БРАВО!
  • Скъпи Приятели, благодаря ви за хубавите коментари не само за това, а и за другите ми произведения.Благодаря също и за по-негативните коментари, защото те ми дават сила да се развивам.Успехи на всички !

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...