12 апр. 2006 г., 12:07

България-моя любов и гордост

4.7K 0 12

 Българио, родино мила
 ти моя слънчева страна
 изправена високо, гордо крачиш
 със хиляди безсмъртни имена
Народ велик и непокорен
във бурите запазил име,чест
 народ , в столетия  тревожни, 
 не съкруши и вражеския меч. 
Ти помниш и бесилките безбройни,
 и на героите твои гибелта
за да си ти щастлива и свободна,
 избраха не живота, а смъртта.
 Родината ще помни вашта слава,
 със нея гордо ще върви напред
и в песните си ще възпява
на прадедите ни свещенния завет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм. Патриотично и тържествено. А какво мислите за 'Българска поема'? http://chitalnia.wordpress.com/2009/05/24/balgarska-poema/
  • Просто е страхотно!!!! Браво написано с чуства и така майсторско трогна ме !!! Браво на поета !!! не 6 ами не знам може би 666
  • Обичам България,обичам българите!Радвам се,че още са останали патриоти!Стихотворението е разкошно,уважавам хора като теб!БРАВО!
  • Признавам, че е много много хубаво!
    Наистина трябва по-често да четем и пишем такива творби!
    БРАВО!
  • Скъпи Приятели, благодаря ви за хубавите коментари не само за това, а и за другите ми произведения.Благодаря също и за по-негативните коментари, защото те ми дават сила да се развивам.Успехи на всички !

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...