Българийо, ти пак си тъжна,
поставена на тежък кръстопът.
Народът ти във Бог не вярва
и пак поема чужд, не своя кръст.

Отново, Майко, някой иска
да те пороби в твоите земи,
да те постави в рамки чужди,
измислени от Великани чужденци.

Но и тогаз не ще ти дойде краят,
защото силна си дори във Мрак,
не ще изпепелят Държавата,
макар за туй неканените да ламтят.

Над теб ще бдят онези първите -
и Климент, и Методи, и Кирил,
и Господ няма да те изостави,
ще прати братята на твоя клир.

Тогаз ще се родиш отново, Майко,
и пак ще блесне твойта красота.
Ти пак нагоре ще поемеш смело,
далеч от всички чужди пътища...