28.02.2013 г., 14:02

България - земя изконна

1.5K 1 11

Живеем в съдбоносно време!
Лъвът, най-после, се събуди!
Кой вярваше, че все ще дреме?
Дори Европа се учуди.

 

Как може, как така се случи –
земя без чест, без глас, без слава,
с народ по-гол и бос от куче,
в една охулена държава...

 

Крадци, безверни, сган неука,
(че учените, те ги взеха,
без свян захвърлени, наслука,
да търсят по света утеха )...

 

О, да! България въстана
и днес поиска си съдбата
с която сам Бог я захрани,
но някой метна ù юздата!

 

България – земя изконна,
с народ по-горд и от звездите,
потомци на Мадарски конник,
на всеки скитник трън в очите!

 

Свят без морал, без жал и чувства,
стресиран си от рев – див, кански!
Не се чуди какво се случва –
въстана Гордий Лев Балкански!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миночка, Яким,Благодаря за отзивите!
  • Моментът е достоен за възпяване и възпяването е достойно за момента!
  • Поздравявам те за протеста!Дано този път не заспи отново за дълго,че ще забрави за произхода си!
  • Радвам се приятели, че споделяте протеста ми!Обичам тази земя и този народ и ми е болно, когато се опитват да ни поставят на колене, и то пред кого?!
  • Толкова протест и патос!
    Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...