Красива като пролет волнокрила,
не я сломиха бури и беди,
безстрашна, дръзка, обичлива,
с крехката си нежност победи.
Косите и камшици правеха,
кощунстваха над бялата и плът,
децата й невинни в Арда давеха,
потече алена реката в кръв.
Без жал избождаха очите й черни,
зли османски бейове, паши,
посичаха ръцете, птици нежни,
но вярата й стигна за да я теши.
И сведоха глава пред обичта и чиста,
не се поддаде тя на пошлост и на срам,
Герганина чешма до днес блести лъчиста,
и всеки, който мине, поклон и прави там.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени