7.07.2023 г., 2:47

Българка

793 0 0

Красива като пролет волнокрила,

не я сломиха бури и беди,

безстрашна, дръзка, обичлива,

с крехката си нежност победи.

Косите и камшици правеха,

кощунстваха над бялата и плът,

децата й невинни в Арда давеха,

потече алена реката в кръв.

Без жал избождаха очите й черни,

зли османски бейове, паши,

посичаха ръцете, птици нежни,

но вярата й стигна за да я теши.

И сведоха глава пред обичта и чиста,

не се поддаде тя на пошлост и на срам,

Герганина чешма до днес блести лъчиста,

и всеки, който мине, поклон и прави там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...