Красива като пролет волнокрила,

не я сломиха бури и беди,

безстрашна, дръзка, обичлива,

с крехката си нежност победи.

Косите и камшици правеха,

кощунстваха над бялата и плът,

децата й невинни в Арда давеха,

потече алена реката в кръв.

Без жал избождаха очите й черни,

зли османски бейове, паши,

посичаха ръцете, птици нежни,

но вярата й стигна за да я теши.

И сведоха глава пред обичта и чиста,

не се поддаде тя на пошлост и на срам,

Герганина чешма до днес блести лъчиста,

и всеки, който мине, поклон и прави там.