15.05.2008 г., 15:23

Българката...

2.1K 0 19
 

Отде се взема  този неин чар?

Кой я захранва с туй омайно биле?

Вълнуващ образ - в огнен дух прелял...

От векове - е все неповторима!

 

Принцеси няма в своя родослов.

В земята тръпне силният й корен.

Когато иска да дари любов -

поднася я... със капчица отрова.

 

И всичките царкини на света,

не могат с чар такъв да те обвеят.

Тя чака своя Гоя във нощта...

Пред нейното вълшебство  се немее...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрав и от мен Люси!
    не бях те чела,но сега ми е разкошно.
    благодаря ти!
  • Благодаря ви за прекрасните думи, приятели мои - Ивелина, Елена, Таня и Радослав!!! Изпращам ви своите далечни поздрави!
  • Мълча пред таланта ти и удоволствието от прочетеното, Люси!
    Най-искрени поздрави, приятелко!
  • Благодаря и аз, от името на всички българки, Люси!
    Нека с гордост носим самобитността и чара си!
    Прегръщам те!
  • Чудесен стих! Поздравления и от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...