Българийо, родино моя,
Колко прекрасна си ти,
Когато човек те зърне,
Той завинаги те съхранява
В сърцето си.
Той мисли за твоите
Китни поля и равнини,
И реките в горите, и
Твоите величествени планини.
Българите живеят от древността,
Още от онези стари времена.
Борили са се с меч и пушка
И турците са им били на мушка.
И Цар Борис ,,Покръстител”,
Който за българите е велик покровител.
И за солунските братя двама,
Които азбуката наша създадоха
И с огромна любов ни я предадоха,
За да се учим ний на четмо и писмо
И в сърцето ни да има само добро.
България е била на три морета,
С велики управници и царе,
А днес има само хора-ментета,
Които ходят с мръсни ръце.
Това е нашта родина,
С реките в горите,
С величествените планини
И китните поля и равнини,
Които щедро бяха
Завещани от предците ни.
© Анна Т. Димова Всички права запазени