Българийо, родино моя,

Колко прекрасна си ти,

Когато човек те зърне,

Той завинаги те съхранява

В сърцето си.

Той мисли за твоите

Китни поля и равнини,

И реките в горите, и

Твоите величествени планини.

Българите живеят от древността,

Още от онези стари времена.

Борили са се с меч и пушка

И турците са им били на мушка.

И Цар Борис ,,Покръстител”,

Който за българите е велик покровител.

И за солунските братя двама,

Които азбуката наша създадоха

И с огромна любов ни я предадоха,

За да се учим ний на четмо и писмо

И в сърцето ни да има само добро.

България е била на три морета,

С велики управници и царе,

А днес има само хора-ментета,

Които ходят с мръсни ръце.

Това е нашта родина,

С реките в горите,

С величествените планини

И китните поля и равнини,

Които щедро бяха

Завещани от предците ни.