19.05.2014 г., 13:10  

Българският Език

739 0 2

Български език!

Това е удивително творение,

сияен словоред

и смайващ образец

на всички времена!

 

В хилядолетията появил се,

пренасял знания, култура, мъдрост,

история, държавност

и легенди за велики дни.

Езикът свят във паметта,

гръбнак на половина континент,

език изваян, съвършен,

създаден сякаш да обедини

човешка зрялост и вековна летопис,

стремеж към върхове, напредък,

правдини,

свидетел на жестокост,

на страдание, възторг,

уви на неочаквани падения,

последвани от главоломни висоти!

 

Език, провирал се през проходи, клисури,

изкачвал стръмни урви на столетия,

незаслужено охулван, обругаван,

преследван, унижаван и горен,

а после в полетът на феникс

изправил се отново, възкръсващ и благословен!

 

 

 

 

А буквите?

Той винаги е имал букви, писмена.

Последните ги знаем, оцеляха,

на двамата велики братя

и петимата вестители след тях,

посели ново семе и нова истина,

азбу́ки, слово, книжнина,

път проправили за неотклонното напред.

 

Великите дела, създали нов завет,

искра, последвана от пламък –

той от светлина!

 

Призванието днес към нас да пазим,

съхраним и разгорим,

във вековете да пренасяме

живителния факел

на знание, самостоятелност, възход.

Език на минало, на настояще и на бъдно,

език свещен и вековечен,

в хилядобройните лета тъй жив и устоим,

Български език

във вихъра

велик, прекрасен и неразрушим!

 

София, 22.05.2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...