11.09.2022 г., 22:05 ч.
Бързеи
Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите
за ласки в грях по хълмове сатенени,
предутринно сумрачни и разнежени
реки влекат водите си разпенени.
И бързеи достигат неизбежните
вълни, набрали скорости стремително,
засмукват съществото центробежните
въртящи сили жадно и томително.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Радвам се, че си прогледнала вече, Иржи. Още дълго време да споделяш откровения, здрава бъди!⚘
-
Изостанах с коментарите по известни вече причини, но и малко не ми стигат думите за любовните стихове...пак по известни причини...
-
Удоволствие е за мен да го "чуя", Мария! ⚘
-
Бързеите на твоите чувства повлякоха и мен в посоката на красивите изживявания, Светличка. Останах очарована от този въздействащ рисунък и жива образност! Браво!
-
Признателна съм ти за вниманието, Миночка! 🍀
-
Светличка, много е хубаво, богата образност!
-
Наде, Деа, Лирик, благодаря ви за хубавите думи, направихте ме щастлива!🍀🍀🍀
-
Ех, че хубаво!
-
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
