Бързеи
Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите
за ласки в грях по хълмове сатенени,
предутринно сумрачни и разнежени
реки влекат водите си разпенени.
И бързеи достигат неизбежните
вълни, набрали скорости стремително,
засмукват съществото центробежните
въртящи сили жадно и томително.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
