Пами (Памела)
111 21
6.11.2007 г., 11:15 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
517 0 2
Вън вали... и пусто е във моята душа,
димът цигарен с мъката се слива,
сърцето мое, тъжно е сега,
то те обича... знае, че не бива.
Как се влюбих, даже не разбрах
и не търсех за нищо отплата,
обич давах, със шепи гребях,
имах теб... подарен от съдбата.
Ала ти ми се подло надсмя
и с омраза ме просто подмина,
всичко рухна... а онази мечта...
не се сбъдна, с тебе замина.
Плаках дълго, но не е беда,
твоят образ мъката ще пъди,
безгрешно е човешкото сърце,
защото знам - за обич се не съди...


                                           06.11.2007г.

© Памела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мая аз песни не използвам но ти благодаря все пак.
  • "Вън вали и някак пусто е в моята душа. Цигара паля в този миг, така неповторим..." - така започва една известна песен. Аналогията е доста бодяща.
Предложения
: ??:??