* * *
756
0
2
Вън вали... и пусто е във моята душа,
димът цигарен с мъката се слива,
сърцето мое, тъжно е сега,
то те обича... знае, че не бива.
Как се влюбих, даже не разбрах
и не търсех за нищо отплата,
обич давах, със шепи гребях,
имах теб... подарен от съдбата.
Ала ти ми се подло надсмя
и с омраза ме просто подмина,
всичко рухна... а онази мечта...
не се сбъдна, с тебе замина.
Плаках дълго, но не е беда,
твоят образ мъката ще пъди,
безгрешно е човешкото сърце,
защото знам - за обич се не съди...
06.11.2007г.
димът цигарен с мъката се слива,
сърцето мое, тъжно е сега,
то те обича... знае, че не бива.
Как се влюбих, даже не разбрах
и не търсех за нищо отплата,
обич давах, със шепи гребях,
имах теб... подарен от съдбата.
Ала ти ми се подло надсмя
и с омраза ме просто подмина,
всичко рухна... а онази мечта...
не се сбъдна, с тебе замина.
Плаках дълго, но не е беда,
твоят образ мъката ще пъди,
безгрешно е човешкото сърце,
защото знам - за обич се не съди...
06.11.2007г.
© Памела All rights reserved.
