* * *
Сънувах измамни златни жита,
бледнееха птици с измамни крила,
сънувах неверни очи и сладки слова,
изваяни, силни, тлеещи от грях тела.
Сънувах, че устните отварят се,
но не говореха, диво мълчаха...
Предметите - замрежени леденееха.
Сковани...
Пред погледа ми, тъжен опустял,
като старо ожулено пиано - гласът ми...
Сподавен, неразбран.
А аз без чувства, без гняв.
С отпуснати клепки и пръсти...
просто мълчах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
