Сънувах измамни златни жита,
бледнееха птици с измамни крила,
сънувах неверни очи и сладки слова,
изваяни, силни, тлеещи от грях тела.
Сънувах, че устните отварят се,
но не говореха, диво мълчаха...
Предметите - замрежени леденееха.
Сковани...
Пред погледа ми, тъжен опустял,
като старо ожулено пиано - гласът ми...
Сподавен, неразбран.
А аз без чувства, без гняв.
С отпуснати клепки и пръсти...
просто мълчах.
© Силвия Илиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
