Никога не бях ти казвала преди

какво реши за мен съдбата и какво ми отреди.

Сега седни на стола, слушай и не говори,

и след това, което кажа, без да се замисляш ми прости.

Никога не съм била добрата, примерната,

не съм олицетворявала жената.

Дъщерята нежелана,

Разочарованието,

Незарастващата рана…

Спадове - Възходи,

Скитница, която по улицата броди.

Блудница без дом,

за  момчетата утеха,

кучетата ми бяха единствена подкрепа.

Ръка, протегната за някой цент,

Хероинът в живота ми е диригент.

Отблъсната,

Захвърлена,

Намразена… всеки гледа и подвиква ми: Прокажена!!!

Мястото ми в Ада се намира,

Светът не е за мен, той само хубавите хора си подбира!