21.08.2007 г., 1:50

* * *

660 0 1
Преместих се тук, за да започна
поредното ново начало, ала то бе
по-трудно от всички до сега.
Нов град и нови хора... един нов
и непознат свят, но нещо все ме
дърпаше назад.
Едва се справях дори с малките
неща, дните ми се превърнаха в низ
от тъга. Не можех и не можех да
продължа. Година "живях" като в
кошмар и молех се някой да ме
събуди, ала никой не успя.
Връщах се към старото си място,
за да се спася. Всичко, което не
харесвах там преди, тогава започна
да ми връща радостта и да изтрива
моите сълзи.
Едва втората година свикнах и живота
ми се промени. Откакто ти се появи,
аз забравих за мрачните дни. Душата
ми се изпълни с мечти, а леда в
сърцето за секунди се стопи. С
желание правех нещата, които
ненавиждах преди. С желание се
будех сутрин и чаках да видя
твоите очи. Дните изпълваше с
лъчи, а миговете правеше
по-красиви, отколкото бяха дори
в моите мечти. В мен запали една искра,
която за теб гореше, дори и в съня.
И вярвах в теб тогава, вярвам и сега.
За теб живях тогава, живея и сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стих прекрасен, изпълнен с много любов и нежност...
    Поздрав, миличка!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...