21 авг. 2007 г., 01:50

* * *

657 0 1
Преместих се тук, за да започна
поредното ново начало, ала то бе
по-трудно от всички до сега.
Нов град и нови хора... един нов
и непознат свят, но нещо все ме
дърпаше назад.
Едва се справях дори с малките
неща, дните ми се превърнаха в низ
от тъга. Не можех и не можех да
продължа. Година "живях" като в
кошмар и молех се някой да ме
събуди, ала никой не успя.
Връщах се към старото си място,
за да се спася. Всичко, което не
харесвах там преди, тогава започна
да ми връща радостта и да изтрива
моите сълзи.
Едва втората година свикнах и живота
ми се промени. Откакто ти се появи,
аз забравих за мрачните дни. Душата
ми се изпълни с мечти, а леда в
сърцето за секунди се стопи. С
желание правех нещата, които
ненавиждах преди. С желание се
будех сутрин и чаках да видя
твоите очи. Дните изпълваше с
лъчи, а миговете правеше
по-красиви, отколкото бяха дори
в моите мечти. В мен запали една искра,
която за теб гореше, дори и в съня.
И вярвах в теб тогава, вярвам и сега.
За теб живях тогава, живея и сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стих прекрасен, изпълнен с много любов и нежност...
    Поздрав, миличка!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...