21 ago 2007, 1:50

* * *

  Poesía
658 0 1
Преместих се тук, за да започна
поредното ново начало, ала то бе
по-трудно от всички до сега.
Нов град и нови хора... един нов
и непознат свят, но нещо все ме
дърпаше назад.
Едва се справях дори с малките
неща, дните ми се превърнаха в низ
от тъга. Не можех и не можех да
продължа. Година "живях" като в
кошмар и молех се някой да ме
събуди, ала никой не успя.
Връщах се към старото си място,
за да се спася. Всичко, което не
харесвах там преди, тогава започна
да ми връща радостта и да изтрива
моите сълзи.
Едва втората година свикнах и живота
ми се промени. Откакто ти се появи,
аз забравих за мрачните дни. Душата
ми се изпълни с мечти, а леда в
сърцето за секунди се стопи. С
желание правех нещата, които
ненавиждах преди. С желание се
будех сутрин и чаках да видя
твоите очи. Дните изпълваше с
лъчи, а миговете правеше
по-красиви, отколкото бяха дори
в моите мечти. В мен запали една искра,
която за теб гореше, дори и в съня.
И вярвах в теб тогава, вярвам и сега.
За теб живях тогава, живея и сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стих прекрасен, изпълнен с много любов и нежност...
    Поздрав, миличка!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...