10.12.2013 г., 22:32  

* * *

819 1 5

С околното блато добре си се слял,
ах, общество, пардон, пак щях да се изложа,
хамелеонът би ти завидял
за съвършено камуфлажната ти кожа.

 

И ти пълзиш, защото те пълзят,
да си с гръбнак е демодирано и сложно,
така е то в съвременния свят,
да се живее прав е просто невъзможно.

 

От днес и аз мечтая за хриле,
завиждам може би, без срам ще отбележа,
наказана родих се - със криле
и май ще взема тайничко да ги отрежа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...