Dec 10, 2013, 10:32 PM  

* * *

  Poetry
822 1 5

С околното блато добре си се слял,
ах, общество, пардон, пак щях да се изложа,
хамелеонът би ти завидял
за съвършено камуфлажната ти кожа.

 

И ти пълзиш, защото те пълзят,
да си с гръбнак е демодирано и сложно,
така е то в съвременния свят,
да се живее прав е просто невъзможно.

 

От днес и аз мечтая за хриле,
завиждам може би, без срам ще отбележа,
наказана родих се - със криле
и май ще взема тайничко да ги отрежа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...