С околното блато добре си се слял,
ах, общество, пардон, пак щях да се изложа,
хамелеонът би ти завидял
за съвършено камуфлажната ти кожа.
И ти пълзиш, защото те пълзят,
да си с гръбнак е демодирано и сложно,
така е то в съвременния свят,
да се живее прав е просто невъзможно.
От днес и аз мечтая за хриле,
завиждам може би, без срам ще отбележа,
наказана родих се - със криле
и май ще взема тайничко да ги отрежа...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
