С околното блато добре си се слял,
ах, общество, пардон, пак щях да се изложа,
хамелеонът би ти завидял
за съвършено камуфлажната ти кожа.
И ти пълзиш, защото те пълзят,
да си с гръбнак е демодирано и сложно,
така е то в съвременния свят,
да се живее прав е просто невъзможно.
От днес и аз мечтая за хриле,
завиждам може би, без срам ще отбележа,
наказана родих се - със криле
и май ще взема тайничко да ги отрежа...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
