22.02.2011 г., 19:52

* * *

410 0 0

Миналото тихо шепне остани

Но отново тръгваш ти

Защо така получи се

Защо загубих те не знам

 

Ще е трудно да се върнем назад

Ще ти е трудно да ме обикнеш

Ще ми е трудно да простя

Но самотата вече ме прегръща

И тихо шепна остани обичай ме

 

Ще останеш ли не зная...

Дали отново ще заплача тихо

Остани се моля аз без глас

Дали ще ме чуеш ти...

Дали болката ще отшуми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Данчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...