* * *

Poetry » Love

413 0 0

Миналото тихо шепне остани

Но отново тръгваш ти

Защо така получи се

Защо загубих те не знам

Ще е трудно да се върнем назад

Ще ти е трудно да ме обикнеш

Ще ми е трудно да простя

Но самотата вече ме прегръща

И тихо шепна остани обичай ме

Ще останеш ли не зная...

Дали отново ще заплача тихо

Остани се моля аз без глас

Дали ще ме чуеш ти...

Дали болката ще отшуми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0