И тъй пророни се сълза,

скри се във мъха.

Потънахме в мъгла

и обсебихме свойте тела.

Мислите си скрихме,

пречистени не бяхме

и любов не съзряхме.

Красотата изживяхме,

но себе си не утешихме.

Сви се в ъгъла на ума,

изплаши ни мисълта:

дойде ли тая раздяла,

а уж сме винаги двама.

Пристрастени вече не сме,

очите заслепени отворихме.

С истината лъгахме

и дълго след това мълчахме.

Откраднахме си тишина.

Вричахме се във дълга,

преувеличавайки мига,

лъжейки духа.

За уморени се признахме...

усилията си изоставихме,

а любовта - погазихме.

Разделени се събрахме.