* * *
895
0
1
И тъй пророни се сълза,
скри се във мъха.
Потънахме в мъгла
и обсебихме свойте тела.
Мислите си скрихме,
пречистени не бяхме
и любов не съзряхме.
Красотата изживяхме,
но себе си не утешихме.
Сви се в ъгъла на ума,
изплаши ни мисълта:
дойде ли тая раздяла,
а уж сме винаги двама.
Пристрастени вече не сме,
очите заслепени отворихме.
С истината лъгахме
и дълго след това мълчахме.
Откраднахме си тишина.
Вричахме се във дълга,
преувеличавайки мига,
лъжейки духа.
За уморени се признахме...
усилията си изоставихме,
а любовта - погазихме.
Разделени се събрахме.
© Ел All rights reserved.
Браво за стихото, Ели! 