4.12.2011 г., 20:58 ч.

* * * 

  Поезия
733 0 1

Думите му...

безсмислени,

глухи,

строшени.

Погалени

от

блясъка

на...

мълчанието,

обгърнато

в желание -

бледо,

нелепо,

патетично.

Целувките му...

наивни,

детски,

жадни.

Аз.

Мълча,

после

крещя.

Чупя

мислите си.

Безполезни,

страшни,

нелюбезни.

Той...

вратът му

бавно се

извива.

Обръща се

и си отива.

 

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??