Думите му...
безсмислени,
глухи,
строшени.
Погалени
от
блясъка
на...
мълчанието,
обгърнато
в желание -
бледо,
нелепо,
патетично.
Целувките му...
наивни,
детски,
жадни.
Аз.
Мълча,
после
крещя.
Чупя
мислите си.
Безполезни,
страшни,
нелюбезни.
Той...
вратът му
бавно се
извива.
Обръща се
и си отива.
© Александра Ангелова Всички права запазени