Думите му...
безсмислени,
глухи,
строшени.
Погалени
от
блясъка
на...
мълчанието,
обгърнато
в желание -
бледо,
нелепо,
патетично.
Целувките му...
наивни,
детски,
жадни.
Аз.
Мълча,
после
крещя.
Чупя
мислите си.
Безполезни,
страшни,
нелюбезни.
Той...
вратът му
бавно се
извива.
Обръща се
и си отива.
© Александра Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
