1.11.2007 г., 12:23

Цар Алкохол

3K 0 17
 

От стари времена, от памтивека,

почти от както пръкнал се човека -

един тиран безчинства без контрол,

обичан и отричан - Цар Алкохол.

 

На сватби било, на смърт и кръщенета,

сред пищни гозби, ястия, мезета -

една-единствена и главна рол,

е запазена за царя Алкохол.

 

Така навлязло ни е в битието,

че кръвно свързани сме с питието.

А туй е най-световната измама,

живота ни превръща тя във драма.

 

Че може ли така да се живее,

от страх, случайно, аха да съгрешиш

и чашка винце да не си налееш,

за да не набучиш съвестта на шиш.

 

Колко празни клетви - четвърт век.

„Не ще пиянствам", дявол да го вземе.

Да си пийна, случва се, като човек -

а сетне стигам чак петляно време.

 

Но влязох в битката като същински мъж

срещу Бакхус* и цялото му войнство.

И скъсах веригите му изведнъж -

освободен от алкохолно робство.

 

И ако искаш ти да счупиш рóга,

на злото у тебе, и да победиш,

победата изисквай ти от Бога,

свободата от него ще наследиш.

 

Лето две хиляди и седмо! - М. Бочакоолу

Публикувано по молба на автора!

*Бакхус-Бог на виното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • развесели ме! поздрав и на здраве!
  • ПОКЛОН!
  • Кой е М. Бочакоолу?

    Има една забележителна автобиографична книга от Джек Лондон, чието българско заглавие е именно "Цар алкохол"!... Би трябвало да я издават периодично защото е много поучителна, а вероятно, има и известна научна стойност - показва как се е случило алкохолизирането на един човек - автора на книгата!

    Иначе, при токсикоманиите наиситна е актуално и необходимо това - да станат истински ( не ритуално-обредно) религиозни хора!
  • Интересно ми беше
  • !!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...