1.11.2007 г., 12:23

Цар Алкохол

3K 0 17
 

От стари времена, от памтивека,

почти от както пръкнал се човека -

един тиран безчинства без контрол,

обичан и отричан - Цар Алкохол.

 

На сватби било, на смърт и кръщенета,

сред пищни гозби, ястия, мезета -

една-единствена и главна рол,

е запазена за царя Алкохол.

 

Така навлязло ни е в битието,

че кръвно свързани сме с питието.

А туй е най-световната измама,

живота ни превръща тя във драма.

 

Че може ли така да се живее,

от страх, случайно, аха да съгрешиш

и чашка винце да не си налееш,

за да не набучиш съвестта на шиш.

 

Колко празни клетви - четвърт век.

„Не ще пиянствам", дявол да го вземе.

Да си пийна, случва се, като човек -

а сетне стигам чак петляно време.

 

Но влязох в битката като същински мъж

срещу Бакхус* и цялото му войнство.

И скъсах веригите му изведнъж -

освободен от алкохолно робство.

 

И ако искаш ти да счупиш рóга,

на злото у тебе, и да победиш,

победата изисквай ти от Бога,

свободата от него ще наследиш.

 

Лето две хиляди и седмо! - М. Бочакоолу

Публикувано по молба на автора!

*Бакхус-Бог на виното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • развесели ме! поздрав и на здраве!
  • ПОКЛОН!
  • Кой е М. Бочакоолу?

    Има една забележителна автобиографична книга от Джек Лондон, чието българско заглавие е именно "Цар алкохол"!... Би трябвало да я издават периодично защото е много поучителна, а вероятно, има и известна научна стойност - показва как се е случило алкохолизирането на един човек - автора на книгата!

    Иначе, при токсикоманиите наиситна е актуално и необходимо това - да станат истински ( не ритуално-обредно) религиозни хора!
  • Интересно ми беше
  • !!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...