1.11.2007 г., 12:23

Цар Алкохол

3K 0 17
 

От стари времена, от памтивека,

почти от както пръкнал се човека -

един тиран безчинства без контрол,

обичан и отричан - Цар Алкохол.

 

На сватби било, на смърт и кръщенета,

сред пищни гозби, ястия, мезета -

една-единствена и главна рол,

е запазена за царя Алкохол.

 

Така навлязло ни е в битието,

че кръвно свързани сме с питието.

А туй е най-световната измама,

живота ни превръща тя във драма.

 

Че може ли така да се живее,

от страх, случайно, аха да съгрешиш

и чашка винце да не си налееш,

за да не набучиш съвестта на шиш.

 

Колко празни клетви - четвърт век.

„Не ще пиянствам", дявол да го вземе.

Да си пийна, случва се, като човек -

а сетне стигам чак петляно време.

 

Но влязох в битката като същински мъж

срещу Бакхус* и цялото му войнство.

И скъсах веригите му изведнъж -

освободен от алкохолно робство.

 

И ако искаш ти да счупиш рóга,

на злото у тебе, и да победиш,

победата изисквай ти от Бога,

свободата от него ще наследиш.

 

Лето две хиляди и седмо! - М. Бочакоолу

Публикувано по молба на автора!

*Бакхус-Бог на виното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • развесели ме! поздрав и на здраве!
  • ПОКЛОН!
  • Кой е М. Бочакоолу?

    Има една забележителна автобиографична книга от Джек Лондон, чието българско заглавие е именно "Цар алкохол"!... Би трябвало да я издават периодично защото е много поучителна, а вероятно, има и известна научна стойност - показва как се е случило алкохолизирането на един човек - автора на книгата!

    Иначе, при токсикоманиите наиситна е актуално и необходимо това - да станат истински ( не ритуално-обредно) религиозни хора!
  • Интересно ми беше
  • !!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...