24.09.2025 г., 17:31

Царица

164 0 0

Градина. Малко кафене.
Алея кротка.
После накъде?

Отвсякъде зелен пейзаж.
Зелена сутрин и зелен покой.
Минават хора за колаж.

Отсечен дънер като гроб.
Останал без снага и сянка.
На свойте корени е роб.

Мравуняк - пренаселен град.
Синигер - орехче крилато.
И синева без бряг.

С бастун поклаща се старица.
В очите й усмивка.
На своята съдба царица.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...