17.06.2023 г., 12:07

Царството на илюзиите

801 0 0

 

Ще почна от там дето всичко започва

случайно или както казват нарочно

точно, един малък миг от вечността

като изстрел от упор, идва живота

за поредния играч в смъртоносната игра

епична война, между ангели и демони

на място от което жив няма да си тръгнеш

и което си обичал, не ще да зърнеш.

 

Сладката дрямка избери против болката

или я победи с адреналина в кръвта

и стъпвай смело напред чак до края

а камъка да каже как кова си участта.

 

Живял като слепеца в гората от тръни

постепенно полудя и отрови се съня им

но по-добре сам отколкото пред лицемери

и вълка е там, но няма с никой кво да дели.

 

Жив или мъртъв печат на хартия

очите не крия, дето сълзи не текат

приветливи лица забиват ножа си в гърбът

ликът, чертае се от нашето страдание.

 

Единствено мираж е пламъка в тунела

отразена светлина затрила множество души

а друг без милост, те мачка до предела

готов или не, борбата продължи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...