12.03.2014 г., 22:20

Царството на тишината

943 0 0

Царството на тишината

 

Виждам те - стоиш пред мен,

мрака ти разкъсваш със своя блясък.

Ето, оправи се моят ден

щом зърнах твоя проблясък.

 

Тихо, не говори,

тишината е толкова прекрасна.

Сами сме аз и ти,

а нощта ще е дълга и ясна.

 

Хайде, ела, прегърни ме,

за прегръдката топла мечтая.

Хайде, ела, целуни ме,

само теб аз желая.

 

Усмихни се!

За усмивката ти ази милея.

Студено вън и вътре във мен е,

помогни ми да се сгрея.

 

Но ти не дойде,

ти просто изчезна,

мрака отново доведе

и остави ме там да замръзна.

 

Но не вярвам това да направиш,

не би го направил, нали?

О, не! Ти много се бавиш!

Да не би за мен да забрави?

Моля те, не го прави!

 

Върни се при мен в тишината,

тук където съм аз, тук в тъмнината.

Върни се и стопли

моята студена душа, звездице ясна.

 
Посветено... 

12.ІІІ.2014 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...